Панайот Денев: Да бъдат обективни, е най-големият проблем за медиите

Продължение от стр. 1

– Защо за някои читатели и зрители няма достатъчно убедителна истина кой е злодеят във войната между Русия и Украйна?

– Заради нежелание да бъдеш информиран. Винаги давам един пример със себе си. Аз не се изненадах от събитията на 24 февруари 2022 г., очаквах ги. Защо 30 държавни глави съобщиха, че са изненадани от нахлуването на руски войски в Украйна? Ако си следил какво върши Путин, който спрямо моите разбирания е масов убиец, трябваше да очакваш това нападение. Защо се изненадаха всички президенти и министър-председатели?!?

– Може би защото въпреки всичко, което Путин бе направил през годините, ЕС все пак правеше бизнес с него.

– Не ЕС, а богатите корпорации. Най-богатите фирми.

– Голяма част от вашата кариера преминава в тоталитарна България. Днешните журналисти работят в свобода, за която дори не сте си мечтали. Как я използват днес?

– Свестните, добре обучените репортери, които работят с взискателни редактори, я използват отлично. Нямат проблем. Седят най-малко три дежурни репортерки в парламента, не им е проблем веднага да съберат две-три гледни точки по казус, който е възникнал в момента, и да го съобщят. Едно от хубавите неща, които се случиха през ’90-а година, бе, че „Вътрешна информация“ в БТА доста бързо успя да се пренастрои и дори да смени езика. Защото в агенцията не се употребяваше истински български език. Използваше се онова, което Оруел е описал.

– Eзикът днес в българските медии… по-добре да не навлизаме в тази тема, защото е море.

– Аз не говоря за онзи просташкия език, а за това, че под натиска на пропагандата и тоталитарния режим езикът се беше променил. Не беше български и книжовен, а изцяло подчинен на пропагандните цели.

– И започнат ли да текат комюникета по телевизора, всички изключват съзнанието си…

– Естествено.

– Бихте ли сравнили една медия от преди със запушена уста с една медия днес, когато ù се затварят по друг начин средствата да говори истината?

– Не знам как се затварят.

– Е как? Финансово. Вие сте работили не само в държавни медии.

– Не всички са толкова зависими, надявам се. Макар че пред очите ми се е случвало да спре кранчето на някакви държавни поръчки и вестникът да загине.

– Днес, оказва се, най-големият рекламодател в медиите е държавата…

– Аз по едно време работех в СДС и имах постоянна рубрика във вестник „Пари“. Това беше особен вестник, свободен. Но ¼ от неговите страници бяха с държавни съобщения, да ги нарека – търгове, конкурси… Изглежда от това се издържаше. Но аз пишех каквото си исках, никой не ми е пипал и буква.

– След 1989 г. случвало ли ви се е да ви цензурират?

– Не.

– Как бихте променили една комерсиална телевизия като Би Ти Ви примерно, ако бяхте неин директор?

– Не знам. Неведнъж отказах да оглавя телевизия, включително и Би Ти Ви.

– Като директор или като шеф на новините?

– Като създател.

– Не съжалявате ли, че пропуснахте подобен шанс за развитие като журналист?

– Не. Реших, че не ми е работа. Предложи ми тогавашният министър-председател.

– Иван Костов?

– Да. Предложи да отида и да създам Би Ти Ви.

– Как така министър-председателят ще се меси в създаването на една частна медия?

– Така беше тогава. След половин година той ми каза: „Е, не поиска да оглавиш една независима телевизия“. Аз само го погледнах и отвърнах: „Независима?“ и си тръгнах. Измъкнах се, казах, че не искам да си оставям работата в БТА, където имам хубав екип и много неща за вършене. Тогава бях от година и половина директор на БТА. Опитвали са се да ме направят и шеф на националното радио, през 1991 г., но тогава аз се скарах с ДПС и лично с Ахмед Доган.

– Да си представим, че сте директор днес на Би Ти Ви или Нова, или която и да е друга частна телевизия. Какво бихте променили?

– На всяко от тези места трябва да се сменят доста хора. Но откъде ще дойдат по-добри?

– В България медиите изглеждат много, но всъщност не е така – няма достатъчно медии, няма и достатъчно добри професионалисти, които да работят в тях.

– Няма, да. Ако ти трябва качествен човек, откъде ще го намериш. В БТА сега непрекъснато правят конкурси, защото там липсваха млади хора, и сега рязко се подмладява екипът. Кирил Вълчев е директор, който пита младите жени: „Ще раждаш ли?“, което навсякъде е опасен въпрос, и те, разбира се, отговарят „Не“. А той казва: „Защо, искам да родиш“. И дава високи суми за раждане. Направиха нов колективен договор и им дава 3000 лева за родено дете. Ангажиментът е единствено да работиш в БТА, след като го родиш, даже не знам дали е вписано като изискване, но то се подразбира.

– Трудно ли е за българските граждани днес да намират истината?

– Не, защото всичко е информация. Но трябва да имаш сетива.

– А има ли медийна грамотност?

– Никаква.

– Гледам, че не правят разлика между статия, коментар, мнение…

– „По телевизията казаха, във вестника писаха“ – това е нивото на грамотността. Кой да ги учи?

– За жалост, зрителите и читателите често не правят разлика и между факт и мнение.

– Да, това се случва дори при хора, които би трябвало да имат понятие какво работят медиите.

– Какъв образ на българския гражданин оформя интересът му към най-популярните медии?

– Интересът към евтини клюки и скандали. Какво друго? Липса на естетически вкус, минимална грамотност, никаква интелигентност.

– Има ли критично мислене?

– Няма нито склонност, нито желание за критично мислене.

– А мисълта му за бъдещето?

– Кой мисли за бъдещето?

– Гражданинът не мисли ли за децата си?

– Мисли само как да ги махне от България. Дори 34 години след промените в България, това продължава.

– У нас не са ли по-добри шансовете за реализация, конкуренцията е по-малка, борбата – по-лесна?

– Аз познавам най-различни хора; мои приятели, приятелско семейство от Западните Родопи, отидоха и пет-шест години работеха хубава работа в Англия. Момчето беше градинар на огромен парк, където го харесаха и го осигуряваха; когато си идваше тук, стоеше по 4 месеца през зимата, а осигуровката му течеше. Момичето междувременно говореше чудесен английски и ръководеше там някакъв отдел. Работиха 5-6 години, тя роди първото си дете и се върнаха. Построиха си къща в селото, от което са родом и двамата. Тя роди второ дете междувременно…

– Може би защото мечтата им е да си живеят в България.

– На всеки това му стои в подсъзнанието, идеалът да се върнеш и да си си на мястото. Никой не иска да отиде някъде навън за цял живот.

– Като говорим за личния идеал, какъв е днес националният идеал, има ли такъв?

– Ако има някакъв идеал – не смея да го нарека високопарно национален – той е хората да живеят по-добре, което означава по-богато и по-спокойно. Какъв друг идеал, три морета не е идеал.