Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Растенията „говорят“ при жажда и стрес, сочи проучване

Биолози от Тел Авив записаха звуците на тютюн и домат, изложени на засушаване (видео)

Когато растенията са в добро здраве, те произвеждат един звук на час, но когато са подложени на стрес, издават между 30 и 50 звуци в час, установяват учените. Снимка: „Площад Славейков“ - Растенията „говорят“ при жажда и стрес, сочи проучване

Когато растенията са в добро здраве, те произвеждат един звук на час, но когато са подложени на стрес, издават между 30 и 50 звуци в час, установяват учените. Снимка: „Площад Славейков“

Растенията не са толкова тихи, както човечеството предполага, и предупреждават с поредица от звуци, когато са жадни или изпитват дискомфорт, показва ново проучване. И докато всеки градинар е запознат със значението на клюмналите стебълца и покафенели листа, учените са успели да запишат високочестотните звуци на жадно растение, наподобяващи пукането на балончета от опаковъчна хартия, съобщава „Гардиън“.

Откритието е направено от проф. Лилах Хадани, еволюционен биолог и теоретик в Телавивския университет. Заедно с колегите си тя изследва домат и тютюн, отглеждани в парник. Здравите растения също издават единични звуци, става ясно, но когато растението е лишено от вода за по-дълъг период от време или получи нараняване по тялото си, звуците зачестяват и се усилват до толкова, че могат да бъдат уловени на разстояние от 3-5 метра.

„Когато тези растения са в добро здраве, те произвеждат един звук на час, но когато са подложени на стрес, издават между 30 и 50 звуци в час – коментира Хадани. – Това е потенциално важно, защото други организми вероятно са еволюирали да чуват и разпознават сигналите. В момента правим експерименти с животни и растения, за да разберем дали отговорят по някакъв начин.“

Изследването, описвано като „вълнуващо и провокиращо размисли“ от екипа на Хадани, предполага, че със звуците си растенията всъщност се стремят към промени в екосистемата си. Човешкото ухо обаче не е адаптирано да ги чува – звуците от растенията са с честота между 40 и 80 kHz, докато горната граница на човешкия слух е около 20 kHz. Това означава, че сигналите на растенията може да бъдат прихванати от дребни бозайници като мишки или от молци и други летящи насекоми.

Не е ясно дали звуците водят до някаква промяна в поведението им. В представянето на откритието си в списание „Cell“ учените отбелязват, че звуците зачестяват на втория ден без вода, а пикът им се наблюдава на петия, шестия ден. За да „разчетат“ звуците, биолозите използват алгоритъм с изкуствен интелект, като неговата точност не е 100%, но показва, че в издаваните звуци се съдържа информация за източника на стреса. Само по себе си това не е достатъчно доказателство, че пукането е опит за комуникация, така както дънерите нямат нищо предвид, когато пукат в огъня, изтъква екипът от Телавивския университет. Въпреки това издаваните звуци вероятно оказват някакво влияние на околната среда и може би определят кои растения се превръщат в предпочитана храна за вредители и насекоми и кои са приемани като подходящи за снасяне на яйца.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90