Човешкият мозък използва две независими системи, когато възприема произведения на изкуството: едната е отговорна за анализа на съдържанието, а другата за оценката на удоволствието от видяното. Това е заключението, до което стигат учени от университети в Китай и Хонконг, а изследването им е публикувано в научното списание Nature Communications.
Тридесет и четирима доброволци са участвали в експеримента. Използвайки ЯМР скенер, учените са наблюдавали мозъчната им активност, докато доброволците са разглеждали 96 традиционни китайски акварелни картини. След това участниците са оценили впечатленията си от изображенията.
За да обработят резултатите, изследователите са използвали алгоритми за колаборативно филтриране, подобни на използваните в системите за препоръки на Netflix и Spotify. Анализът разкрива два параметъра, по които участниците несъзнателно са оценявали творбите.
Първият е свързан със съдържанието на произведението – от фигуративни изображения до пейзажи. Мозъкът обработва тази информация чрез зрителните пътища, които позволяват да бъдат различавани лица и предмети.
Вторият параметър определя нивото на удоволствие от гледането. Той се контролира от по-дълбоки области на мозъка, свързани със системата за възнаграждение. Същите тези механизми реагират например на вкусна храна или получаване на пари.
Изследователите са открили различия във възприятията при хора с художествено образование. При оценяване на картини тяхната мрежа от модели по подразбиране, свързана с въображението и саморефлексията, била по-активна. Резултатите показват, че художественото обучение може да промени механизмите, чрез които възприемаме красотата.
Авторите на проучването смятат, че получените данни могат да помогнат за разработването и усъвършенстването на подходи към арт терапията, използвани при лечението на депресия и деменция.

