Историята на един Пакард – от Сталин, през Георги Димитров до Стоил Славов

Според тяхното разследване, на 9 септември 1997 година лимузината била изпратена в контейнер от Антвертпен, Белгия, към САЩ. Първата й спирка била Чикаго. Оттам заминала в градчето Сикамор, щата Илинойс, към Unique Transportation, където я очаквал свързаният с въпросната фирма Иван Борисов Кристов. Казват, родом от Петрич.

Няколко месеца по-късно експерт от близкия град Генуа идентифицирал автомобила като Пакард от 1937-а със сериен номер 1035447. Оценил го на скромните 1200 долара. С издадения документ Иван Кристов поискал право на собственост върху колата. В молбата си, съзнателно или не, сгрешил с една цифра идентификационния номер. Записал го като 1035477. По-късно Кристов се сдобил с още една оценка за автомобила, този път много по-висока. От музея MGR Volo Auto изчислили, че стойността му е между 2 и 3 млн. долара.

Дългата ръка на мафията

В тази все по-ясна картина лицето на износителя на Пакарда от България остава в сянка. До момента, в който американските власти не решават да разпитат Иван Кристов кой точно му е изпратил автомобила в Щатите. В показанията си като свой бивш бизнес партньор Кристов посочва един мъртвец – Стоил Славов, небезизвестният СИК-аджия, взривен в асансьор в центъра на София. Също един от собствениците на „Интергруп енд Пъртнърс“ и съдружник на Големия Маргин, Димата Руснака, Маджо, Пашата и Милчо Бонев. И не на последно място – син на Георги Славов, личен шофьор и охрана на шефа на съветниците на Тодор Живков.

Освен пред федералните, Кристов поддържа версията за партньорството си със Славов пред щатските журналисти. Ето какво казва той в хаотичен разговор пред репортер на телевизия ABC, любопитстващ около случая с „Пакард“-а:

ABC: – Кой беше този приятел (който ви изпрати колата – бел.ред)?

Иван Кристов: – Ами той не е…, той е мъртъв.

ABC: – Мъртъв ли? Какво му се случи?

Иван Кристов: – Убиха го.

ABC: – Това ли беше човекът от руската мафия?

Иван Кристов: – В известен смисъл, беше в мафията…

ABC: – Българското правителство твърди, че колата е открадната, не е ли така?

Иван Кристов: – Как открадната? Открадна… Не знам, за мен не е открадната.

Музейният експонат на търг в eBay

Въпреки че държал в ръцете си съкровище, Иван Кристов не успял да го продаде. През годините залагал лизмузината на Георги Димитров срещу свои задължения. После отново си я прибирал. Едва през 2007-а, точно десетилетие след като се сдобил с нея, късметът му се усмихнал широко. Някой си Джон Хошоу му броил за легендата 200 000 долара.

Пакардът на Георги Димитров не бил продаден лесно в Щатите..

Въпросният Хошоу от своя страна опитал да спечели още от находката, като я пуснал на търг в eBay. Обявил лимузината за собственост на Йосиф Висарионович (връзката й с Георги Димитров вероятно му се губела, а и не била толкова атрактивна за потенциалните купувачи). Наддаването започнало от 200 000 долара 12 юли 2007-а.

Вместо да се избият за Пакарда, колекционерите поискали уверение за автентичността му. „Как ще докажете, че точно тази кола е принадлежала на Сталин?“, питали те. „Все още чакам документите от добрите хора в Русия“, отговорил продавачът. Въпросът: „Как се сдобихте с лимузината“ Хошоу отиграл още по-неубедителното: „Взех я на аукцион, на който се събираха пари за музей в Белгия“.

Забавно. Нищо чудно, че до финала на търга седмица по-късно не се намерил купувач.

След края на безславното наддаване с Хошоу се свързал един слаб, синеок американец на средна възраст. Уейн Ленсинг, собственик на частен музей за ретро автомобили в градчето Роско, Илинойс. Мъжът спазарил колата за $350 000 и с условието, че ще я плати на три вноски. Вместо с документ за автентичност се задоволил с една снимка – черно-бял кадър със Сталин, застанал край лимузина като купената от него.
Като окончателно изплатил Пакарда през юни 2008-а, Ленсинг заминал за Канзас сити, Мисури. Бронираната красавица го очаква там, изложена в тамошен автомузей (не ни питайте защо и как е попаднала там). Прекарал я обратно до своята експозиция на ретро коли в Роско, Илинойс. Паркирал я сред лимузините на Никсън, Рейгън, Рузвелт, Труман, Хитлер, Мусолини, Елвис и Джони Кеш.

Следващите години се търкаляли спокойно за Ленсинг. Докато един ден, в късната есен на 2011-а, на прага му застанали федералните. Заявили, че са дошли за Пакарда.

Възможно ли е Интерпол да греши

Всъщност федералните стигат до колата по сигнал на Интерпол, подаден през същата година. В него международната организация, вече явно наясно с местонахождението на автомобила, отправя искане към щатските власти да открият и върнат лимузината в България. Пращат „отпечатъците й“ – идентификационен №1035447; двигател №9006647; пробег 12 500 мили; червена тапицерия; петолъчка на десния сенник и т.н. Когато обаче ченгетата пристигат в частния музей на Уейн Леснинг и оглеждат Пакарда, откриват несъответствия.