Държавните институции на Северна Македония запазиха мълчание при новината за връщането на костите на цар Самуил в България, става ясно от публикации в македонските медии.
Общественото и медийното пространство са поляризирани между пълно институционално мълчание и остри реакционни тези. От страна на официалните власти в Скопие, включително правителството на Християн Мицкоски и Министерството на външните работи, се наблюдава абсолютно политическо мълчание, което анализаторите тълкуват като сериозно дипломатическо затруднение, тъй като официалният меморандум между София и Атина практически легитимира Самуил като изконно български владетел.
За разлика от политическия елит, македонските академични среди и историци реагираха изключително бурно. Представителят на незаконната организация ОМО „Илинден“ проф. д-р Стефан Стойков определи споразумението като част от по-широк контекст на взаимна политическа подкрепа между България и Гърция за координиран натиск срещу Северна Македония в европейските институции.
Същевременно историците на Скопие се опитаха да прехвърлят фокуса на дебата, заявявайки, че София няма правно основание за тези останки, и призоваха Северна Македония да премине в офанзива и да изиска от България връщането на културни ценности и артефакти, изнесени по време на войните.
Водещите македонски медии като телевизия „Телма“, „А1он“, „ТВ 21“ и „МКД“ подробно отразиха събитието, но заложиха на наратива за стокова замяна, акцентирайки силно върху факта, че костите се предават в замяна на четиридесет и осем ценни църковни реликви, с което се цели да се омаловажи символичното и историческо значение на акта и той да се представи като обикновена търговско-дипломатическа сделка.
Телевизия „Телма“ и агенция „А1он“ подробно извеждат думите на премиера Румен Радев, като в текстовете си използват определението „бугарскиот цар Самуил“ в контекста на неговите изявления.
„По интензивните преговори, Бугарија и Грција постигнаа историски договор за враќање на посмртните останки на бугарскиот цар Самуил во неговата татковина. Шест децении не престанаа напорите на бугарската држава да ги врати посмртните останки на еден од нејзините најголеми владетели.“
Вълната от недоволство сред местната общественост се координира и от радикални организации като ОМО „Илинден-Пирин“, чийто съпредседател Стойко Стойков стигна дотам да оспори изцяло автентичността на артефактите с твърдението, че мощите от остров Свети Ахил може изобщо да не принадлежат на цар Самуил, тъй като липсва окончателно потвърждение за произхода им.
Цялостният македонски прочит на събитието се затваря в рамките на защитна теза, която се опитва да неутрализира българския дипломатически успех чрез развиване на конспиративни теории за антимакедонски съюз между София и Атина и отправяне на остри упреци към пасивността на собственото им правителство.


